Тема 1

В японския език те се подвеждат под общата категория ономатопе(オノマトペ – ономатопеична дума). По-детайлно вглеждане в тях показва, че те тя обхваща гионго, гисейго, гийого, гиджого и гитайго. (擬音語・擬声語・擬容語・擬情語・擬態語).

​

Гионго дават езиков израз на начина, по който звучат природните явления, машините, предметите около нас. „Пуф-паф“ е звукът, който „казва“ влака. „Гатан-гатан, гатан-гатан“ казва японският влак.

​

Гисейго са думите, които предават как ни звучат гласовете на животните: „мяу“ vs. „няя-няя“ в Япония.

​

Гийого се употребяват предимно за живи същества – за да покажат развитието, движението им, особеност в поведението. „Ноши-ноши аруку“ – „Движи се тежко, тромаво.“

​

Гиджого рисуват в дума емоции, чувства, усещания. „Доки-доки“ е неукротимото бумкане на сърцето преди изпит или среща.

​

Гитайго са думите, които показват начин, по който нещо се случва: звездите блещукат в мастиленосиньото нощно небе „кира-кира“.

​

Много често гийого, гиджого и гитайго влизат в една група – тази на гитайго. Така става малко по-просто, нали?

​

Имаме такива и в родния си език, но… Не точно. Гисейго, гиджого и гитайго на български изискват да ги преразкажем или да опишем какво и как се случва, и за това понякога ни трябва цяло изречение.

Сложно е, нали?

​

Но, както е казал Кастанеда, най-важното е пътят, по който вървим да има сърце. Да поемем по този път, и нека той да бъде лек и радостен. わくわく❤