Тема 12

Ономаопе: място и роля в органичното цяло на японската култура

Всеки, който някога са си е задавал въпроса „има ли нещо конкретно, което определя  спецификата на кумулативната тоталност на японската култура?“, вероятно признава, че на първо място е бил изкушен от визуалната привлекателност на all things Japanese. Визуализиращите елементи в японската култура, от своя страна,  не биха съществували без предусловието на предразположеността на самите японци към използване на елементи, визуализиращи абстрактни значения. 

Тези образи могат да бъдат изследвани в по-мащабен план през повтарящ се в различни сфери на културата процес на кодиране на значения в иконични структури, които можем да наречем локуси с висок образен заряд. Те  представляват добре известни феномени на японската действителност като  сезонните думи киго и какекотоба  в поезията, картинните мотиви, неизменно повтарящи се при много художници, ароматите от кодо ароматната церемония, картинно-изобразителните мелодии за кото и шамисен…

Посредством  тези малки по обем, но наситени със значение елементи, феномените на японската култура предлагат на интересуващия се анимиран, динамичен образ-картина, която се разкрива в процеса на прочит на насложените пластове от импликации, отлагали се в този образ през вековете.

Един пример за такива микро-ядки, от които избуява макро-разказ, са вербалните икони ономатопе. Чрез тях до нас достига  видим, осезаем чрез синергията на човешките сетива наратив, който езиковата рационалност дописва и облича в слово.