Тема 6

Звуковата символика се основава на пряката връзка между езиковата звукова форма и изразяваното незвуково значение.

„Миг-миг“ на български или „кира-кира“ на японски, онагледяват със средствата на езика (звуковете) светлинен феномен, който е видим, осезаем посредством зрението.

Как в човешкото съзнание се „дестилира“ изказа „кира-кира“, като звукоизобразителен за трепкащата светлина на звездите?

Огромното множество езиковеди се въздържат от навлизане в тъмните води на звукосимволизма, защото корпусът доказателства за съществуването му предоставен от невро-психологическите или психо-лингвистичните изследвания е все още в процес на формиране. 

Независимо от скептицизма, с който „сериозните“ учени гледат на звукосимволизма, можем да забележим как гласната „и“ означава явление или състояние, което е малко по мащаб, и е сравнително краткотрайно. „А“ обаче е фонема, благодарение на която се предава усещане за нещо по-голямо, по-впечатляващо, по-силно. Представете си камбаните, биещи „Бим-бам- бим“? Как бият малките камбанки? А големите?

А спомняте ли си за настроението, което създава онзи прословут стих на Ботев „Гарванът грачи грозно зловещо…“